|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На синът ми
Мустачките на малкия ми син,
бодат ме вече...
- Аз мога сам - ми казва - мамо!
И иска да ме гушне,
но е там,
със всичките герои от игрите.
Компютърът е моят конкурент.
Но всичко е нормално!
Здрав е!
Тече животът ни като река
в неравности се вие, криволичи...
Оставям пътната врата,
отворена за всяка нежност.
И чакам, малкото петле,
да стане мъж и ме обича.
Каквото съм могла... могла!
Надявам се - раздадох всичко.
Показах ти, на пролет - цъфнал клон,
и Библия ти дадох...
Ти проплака.
Обичам да те слушам... Стон,
от обич
ръси пиано.
Клавишите докосваш... Бели пръсти,
като свещ,
запалена от мен във църква.
С музика ме галиш.
И разказваш,
онова, от което се срамуваш днес.
Че ставаш мъж.
Орисан да обича.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-04
прочитания: 76
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46646
Съобщения: 193225
Лексикони: 2118
Коментари: 70115
SMS-и: 803
Снимки: 4753
|
|
|
|
|
|
|
|
|
