Повехнали са старите пътеки,а гнилото в зениците им гложди.Усмивките са есенни дървета.Къде са ми приятелите, Боже?
Къде са им гробовете, ръцете,къде им е здрависването вечерс разпусната грива на морето.Къде са им износените дрехи,
пробуждането - сухо като кърпа...И него ли погребаха с телата?Нима отвъд, след зримото, сме мъртви...На съмване е йодна слепотата.