Приказка със тъжен край

Как можах да кажа: "Не"! Сега горчиво съжалявам...

Времето назад не ще се върне - не, как можах да не ти повярвам!!!!!

А можех да те имам... но гордостта нелепа... попречи на сърцето да реши...

Гордост бе... и шанс последен. Късно е избор нов... уви!

Късно отворих очите... късно видях пламъка...

късно отворих завесите... но слънцето не грее вече.

Късно избягах от затворената стая в замъка...

принц така и не дойде... чаках теб... дори и в дрипи облечен!

Сякаш не във приказка съм, а във сериал...

и чакам с нетърпение до следващата серия!

Само че нещо ме измъчва и... не знам...

дали тази серия последна е!

Но първа целувка още няма... камо ли последна...

нямаше любовни сцени... нито пък раздели...

и интрига нямаше... нито лоша героиня...

няма ги и чудесата - нито приказните феи?

Още ме измъчва мисълта... ако лошият се появи

дали ще се върнеш и ще ме спасиш -

и тогава в ръцете ти да кажа, че сгреших!

А ти да ме целунеш... а после ще трябва да вървиш!

И 10/20 епизода ще те чакам... друг ще дойде-да ме утешава...

ще иска той да те забравя... но забравя ли се първата любов?

Още ще чакам онова момче във дрипи да ме спасява...

Имаше искрици в погледа му тъй суров!

Мисля си, че няма да се върнеш... не защото не го искаш...

а защото аз излъгах те, че не те искам..

Няма смисъл за щастливия край да чакам -

изричайки лъжливи думи без да искам!

Обичам те - но никога няма да го разбереш!

Освен, ако не получиш писмото от гълъба!

Ти си ми първия... и единствения копнеж!

В този живот те нямам... но във следващия няма пак да те загубя!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf