Надълбоко

Тръгвам в своя път, посока,

но не мисля за финал и цел,

спуснал съм въжето надълбоко,

риска дръзко съм приел.

Хищно дебнат ме капани,

рискът няма имена,

думите отекват неразбрани,

гаснат вяло в тишина.

Дъното е все така далече,

търся в тъмното уют,

приласкан, от тъмното привлечен

бягам от света, от студ.

- Как е - ще попита някой -

стълба има ли дотам?

Спътници сега не чакам,

в риска искам да съм сам.

Зная, не играя роля,

стълба нямам, а въже

и не искам помощ, и не моля,

все пак ние сме мъже.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf