С гумичка изтрих Луната

С гумичка

изтрих луната..

Удавих я във нощното небе…

И косите й със лятната позлата

Оплетох в пръстите на идващия ден…

С гумичка изтрих звездите,

Угасих им рижавия плам...

И от очите на нощта

Спасих мечтите…

Запратих ги в сънуващата ръж…

И там далеч от зноя

На замисления хоризонт

Те с диханието си нежно

Ще рисуват своя дом..

Със целувка

запечатаните скици

ще догонят празното небе

и отново ще го оцветят със

звездите, с луната и с нотите от моето сърце..

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf