Животът като покривало или къде се крият болките

Отнеси го, изведнъж  

това измислено от мене покривало, 

което е останало  като таван 

от всеки изживяван сън мечтан! 

И ще остана гола, само самота 

в една дъга от цветове тъга, 

а ти ще нарисуваш своя идеал 

върху пиедестал, 

въздигнал се върху стаените, 

захвърлени, 

преизкрещени болки. 

Една врата отвори се в сърцето 

и те посипаха забравено-излишното... 

Как да ги подредя сега? 

Объркани, не пасват си в ъглите, 

в кошмарите заоблят си стените, 

от спомени, парчета керемиди, 

рисуват покриви, 

без дим комини. 

Пречупени игли, зашивали души, 

конците от завесите на сцени 

и маски от спектакли, 

неупотребен билет за представление, 

следите от червило 

и прах... от пудриера... 

Живот ли е, че да го подредиш 

върху картон 

и да откриеш липсата 

на изгубено парче от този пъзел? 

Да можеше да се получи покривало... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf