Заключихме си устните със шифри. Превърнахме целувките във обир. Забравихме числата им. От липси. Разменяхме вината като хоби - растяща ежедневно и натрапчиво, в очакване на нещо да се случи. А дозата мълчание във хапчето преглътнахме, преди да го разчупим. Изпратихме последната си близост до изхода и многото му стълби, и миналото бутна я да слиза със поглед, замъглен от тежки сълзи. А днешното, кодирано с лъжи, затворено във сейфове от грешки, ни гледа с полудяващи очи. Големи. Беззенични. Нечовешки. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------