Обичаш на инат

Мила моя, скрий сълзите,

мъж съм и не съм герой,

пак си зачервила с руж страните,

слабост ми е да съм твой.

Търсиш в сълзите утеха,

уморена си... от самота,

портите отваряш и открехваш

повика на сънна голота.

И живееш в сън, в реалност,

границата е мираж, черта,

болката примесваш с идеала

в себе си и миналото на скръбта.

Пишеш, мачкаш листа,

капките оставят пак следа,

от кошмарите излизаш чиста,

в сънищата гони те беда.

Не гори сега писмото,

то е изход от кошмарен ад

в спомен, в минало, защото

ти обичаш на инат.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf