Адажио за стая и две очи в безлуние

Идете си, очи!
Потъването ви отива,
ще се оставите в повърхност
на поляна...
а морски бриз… той ви отмина…
прехвърли се зад нова дюна 
и не разбра за тайния отблясък...

морето го погълна с плясък ...

а после го погребаха веслата…

нахвърляха отгоре му 

парчета топли капки...
Луната е безумно свършила
и няма кой да й даде от пълно…
окръжностите са останали без крачки…

и са полепнали в остатъци 

от отразена нощ на свещ.

Прозорецът  е закачил 

парче небе във черно.

По отражението му се чете „вечерно”

и свирят сенки от цигулки.

Неоновата мисия на две реклами

се свлече зад пердето,

под двете длани,

затворени една за друга

от неприетата си топлина -

виновното различие в посоките 

не я доведе –

едната в ляво все,

а другата – отдясно,

на едно,

на тяло...

И слепота обви очи и мрак

в едно адажио за стая...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf