Преял за тъмни блусове е слонът

Гнездо от камък.
В камъка - китара.
И слон - на гняв
под струните натрупан.

Преял за тъмни блусове е слонът.
Със мълнии е настроена китарата -
ще хапе бясно камък подир камък,
докато крепостта сама не рухне.

Затишие. Разтапя се гнездото.
В топенето му - търся милостта ти.
Така и не повярвах, че трохите ти
са път, по който птицата разкрива
сърцето си пред скалния ми валяк -
в очите ми сглобен от непукизъм
и твоите очи с тъга павираше.

Отглеждаш плахо белите си лястовици.
Отглеждаш ги за мен -
отхвърляш другите.

Крилете ти за полети са слаби.
Уплашени деца са им крилете,
които се страхуват да се пуснат
от пръстите на земната си майка.

От мен се чака да ги заговоря
с небе. Ако гнездото си високо
реша да заменя с постеля топла.
Студеното гнездо е само сбогом,
а гордите са най-самотни птици.

Но аз ще сляза, даже и да падна.
Не бялата, не черната, а всяка,
буквално всяка лястовица мрази
да чака върху жица на копнежа,
когато е настръхнала душата й
към някого с магнитна перушина.

Руини. Във руините - китара.
И лястовица, кацнала за обич
под кожата омекнала на слона.
Бесът загива в струните от мълнии.
Живеят за високо гладни птиците.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf