Когато нещо си отива

Луната се блещеше кръгла и ледена,
висяха студено - прозрачни висулки.
Тревата навън поизмачкано сведена,
не криеше вече горящи светулки.

Стълбите станаха толкова свъсени,
и сивото в тях още по-сиво изпъкна.
Часовете вървяха печално накъсани,
слънцето в тях постепенно помръкна.

Прозорецът почна безгласно да чака,
шептейки си само с дъждовния лик,
но той поваля, по стъклото потрака
и притихнало влезе в нощния стих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf