ПРИЯТЕЛ

Мракът ти разсейваше,

а мислех, че светлина вече няма,

когато мъките и болките

сърцето ми изгаряха

и уголемяваха раната,

мъничка била до вчера.

Още помня и не ще забравя

сълзите, които всеки ден проливах,

ти до мен в онзи миг застана,

а аз израснах край теб,

научих се да бъда силна

и идеалите си да отстоявам.

До болка някои се опитваха да ме премажат.

Очите ми разплакани, предизвикваха бурния им смях.

мене искаха малоценна да покажат,

една тайна те не знаеха,

но аз научих и осъзнах:

"Приятел като теб не ще намерят,

Разбираш, верен и добър,

истински, искрен, искащ да помогне,

яростно защитаващ и вечно вярващ в правия път."

Тебе само тебе не успяха да ми вземат,

единствено това ги порази.

Лаеха и хапеха, но дори и да не вярват

в теб богатство аз открих,

единствено и ценно, не намирано от никого,

разкрито само пред моите очи,

естествено и истинско,

незаменимо, защото незаменим приятел си ми ти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf