Понякога е теменужено във мен - като нощ, когато вятър в листата на брезичка шепне и тихичко приглася му щурче. Понякога съм топло жълта като слънце и червена - сякаш макове сред жита са нацъфтели, над които чучулига в ведри небеса се рее. Сега съм синя, тъмно синя - седефена и мека като кадифе. Дали е отражение на звездното небе или защото виола пак проплаква в мене...