|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
на брега
Говоря си с някого в тъмното,среднощен бродник, без лице,Здравей, аз знам, че си безплътен,какво от туй, че нямаш си лице.Аз колко със сърца съм виждала,с усмивки и възторжени лица.Здравей, незнайнико ненуженникому, здравей среднощна тъмнина.Стоим си двама край морето
и бъбрим си, просто така,аз плача тихо и лицето миотмива се с поредната вълна.А той стои до мен и кима,и прави мрака някак благ,а можех просто да подминаи този ден, и този бряг.И днес говоря си с някого,размит от падналия дъжд,изчезнал сред морето ли или сред житото,или изтрит сред цъфналата ръж.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: usmivka6
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 87
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7752
Автори: 2105
Произведения: 49004
Съобщения: 212777
Лексикони: 2309
Коментари: 73710
SMS-и: 809
Снимки: 4954
|
|
|
|
|
|
|
|
|
