Маро, де си в тази жега?
Скри съ кату ут пужар.
Се зъ тебе съ углеждъм.
Фърлям карти, фърлям зар
да ми кажът ко си праиш
в чумавите знойни дни,
ала картите си траят,
заръ на калъч сиди.
На мурету ли съ плакниш?
Или си на планинъ?
Да ни би дъ съ забакваш
с чуждинци нъ уйдурмъ?
Тук нъ селу е прухлада,
остър вятър ни витрей.
Зимиделиету страда,
и щурчету, тъжну пей...
В кръчмата е гъстълак,
веселба и... плач зъ тебе.
Де зъбегна Маро пак?
Питъм, щот ми много дреме.
Искъм да ти съ уплача,
остра болкъ ма върти.
Дофтура смини илача,
водкъ ми принъзначи.
Идвай си, чи ни издържам,
бъркам дозъта си май.
След цяръ, аз се пупържам,
гоня кучитата с лай...
Липсваш ми. Разбра ли, Маро?
И прасето гавърдисъх...
От сълзи, очите парят
даже и у стих прописъх.
Жътва е. Синей нибето.
Слънцито кът пещ гори.
Маро, туй е общу зето.
Тук биз тебе не въри.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 95
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49145
   Съобщения: 227590
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73965
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976