ПРИКАЗКА /на човека от пустинята/

Моя любов, непозната,

продължавай да ми пишеш писма,

чрез тях аз до тебе живея,

в твоя свят екзотичен и непознат.

Продължавай с думи

да ми рисуваш картини

на залез, пустиня, небе...

Пак разкажи ми за пясъчна буря

открила изгубен от древността град,

разкажи ми за замъка

и за кулата в него

за принцесата дето видял си я там...

Кажи ми за слънцето жарко,

което дава и отнема живот...

Нарисувай със думи небето,

разкажи ми за всяка звезда...

Тази приказка разказвай

и нека продължи до безкрай...

В нея с теб да се търсим,

да се открием в самия й край...

А когато се срещнем, ще бъде

от приказно по-хубаво май...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf