Безпътна си но търсиш пристан
лодко моя,
защо човешката съдба
е толкоз клета,
не си ти птица,
която да лети високо
и всичко пред очите си
да вижда,
не си дърво високо,
което чака своя край
мълниеносен,
не си ти къща,
която се надява
всичките стопани да преживее,
ти си моя болка и неволя,
ти си ръбеста опора - лодко моя
можеш всеки да си мой край
или мое рождение.