|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
*Монолог на една надежда...*
Поглеждам я... глава навежда,
бавничко избърсва своите сълзи.
Много тъжна тя изглежда.
Как да й помогна ми кажи?
Не става с думи, тя го каза.
Не става със прегръдката дори.
Някой с много мъки я наказа,
сега не спира вътре в нея да гори.
Докосвам я, а тя заплаква.
Прегръщам я, потрепва тя.
Да й помогна даже не очаква...
Толкоз празна е сега.
Поглеждам в сините очи,
а там сълзите бликат и не спират.
Кажи ми как да спре да я боли?
Сякаш, че мечтите й умират.
Дори опитвам да я хвана за ръка,
но болката й силно ме прорязва.
Кажи ми как да спра това?
Та тя обича, а не мрази!
Сърцето й... това ли е сърце?
Не ми прилича никак на такова.
Виждам само някакво парче,
убито сякаш от отрова.
Та аз съм нейната единствена надежда,
не може повече да е така!
Тя толкоз тъжна и ранена да изглежда.
А де да можех с нещичко да я спася!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 233
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7753
Автори: 2107
Произведения: 49025
Съобщения: 213817
Лексикони: 2309
Коментари: 73733
SMS-и: 809
Снимки: 4957
|
|
|
|
|
|
|
|
|
