ОТКЪСНАТО ОТ ВРЕМЕТО

От белега... на тясното съзнание,

изскачаха от устрем полудели,

нахапани емоции... незнаещи,

за спомените ми отдавна отшумели.

Във бясна надпревара галопираха,

изисканите думи... разглобени,

нахапваха лицето ми... отричаха,

че демоните... бяха победени.

Превзета съм, а всъщност съм свободна,

от своя дух... аз няма да избягам,

заграбила с ръката си преломна,

на волята секундите... ще впрягам.

И истините... ще разстилам верски,

по пътищата вричащо ще скитам,

ще пазя и последните надежди,

от опита си... няма да "опитам".

И изхода намерила, макар и сляпа,

оглеждах го... забравила приличие,

опиянена в собствената си забрава,

похарчвах зов след зов... в безличие.

И от природата зачената оставам,

защото съм на цветето... душата,

смеха на... капката роса,

на ангелите бели... съм мечтата.

2.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf