Начало
Творби
Автори
Клубове
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Форум
Чат
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Подкрепете ни
Кой е Online?
Наши приятели
Фотография
Съученици и Приятели
Приятели и Блогове
Творба - информация
За тях и още нещо...
Тъжно пяха тази нощ щурците.
Превръщаха във плач дори смеха.
Дъждееха сълзите на звездите
и давеха самотната луна.
Слушах безпощадния спектакъл
и в локвите тъга се потопих.
Спасителния пояс не дочаках.
Удавих се в поредния си стих.
Думи ме пробождаха жестоки.
Болката стоически търпях.
Слизах всевъзможно по-дълбоко
в минорни звуци и ръждясал страх.
В долната земя звука заглъхна.
Изчезнаха небе, луна, звезди
и самота под кожата се вмъкна
да пие кръв от светлите мечти.
Завинаги останах без щурчета.
Песен чувах - погребален грак.
Дали поне светулка ще просветне
или ще гния в хладина и мрак?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор:
valiordanov
раздел: Лирика ->
Друга поезия
публикувана на: 2008-07-02
прочитания: 60
точки: 15 (
виж далите точки
)
коментари: 2 (
виж коментарите
)
препоръчано от: 4 (
виж препоръчалите
)
Вход
потребител:
парола:
нямаш регистрация?
забравена парола?
Статистика
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46651
Съобщения: 193285
Лексикони: 2118
Коментари: 70117
SMS-и: 803
Снимки: 4752
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Дарения
Блог
Bulgar-BG.com
|
Clix.bg - виж какво се случва
|
Far.bg - Новини и Блогове
|
Авто Обяви
|
Pic4e.net
|
Chukni.com
|
Любовни писма
Онлайн библиотека
|
Предавател.ком