Речено-сторено

И сега,
когато малко неща означават предишното,
стоя пред теб и го вярвам, знаеш ли?
Идеалният човек се оказва най-голямото чудовище.
Звезди и прах.
Една експлозия, от която се поражда нищо живо.
И тогава онова кълбо, което искаш да заметнеш някъде и все пак държиш за себе си.
Блясъкът на ума.
Едни тежки, размътени спомени и аз по средата на цялата нелепост.
да се удавиш в света на вълшебствата. Възможно ли е?
Да се пречупиш през леща и да съзнаваш, че всички се преструват,
че нищо не е истинско,
че не можеш да докоснеш лицата.
Да държиш скиптъра високо, а да затъваш. Защо си мислиш че си заслужава?
Ти...
Аз...
Като "да" и "не".
Съзрях го, но закъснях с признанията.
Отричам се от всичко. Платила съм цената.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf