Как успяваш
невидимо да ме обичаш,
реалният ми свят
разчупваш с лекота
сякаш стъпалата ти
прекършват сламени стъбла,
презирам призрачното си
невидимо присъствие,
сякаш съм наказан да бъда
в един и същи миг
и човек, и призрак лунен.
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|