Ти спираш поглед и усещаш,Как топи се догарящата свещ.Прелистваш буквара на живота,И чакаш любов да му дадеш.
Ти срещаш по улиците днеска,Уморените тела пред теб.Предугаждаш мисълта човешка,Душата тъне ти в скръб.
Недей скърби за миналото днеска,Недей да чакаш помощ от деди.Недей да спираш ритъма в гърдите,Недей любов да чакаш - ако не дадеш...