Екзотика, на върха на ножа
Розите на морето
цяла нощ ще сънуват северни ветрове,
които без жал им разкъсват сърцето.
За да се роди нещо, нещо трябва да умре.
Защо сметките ми никога не излизат?!
Аксиома ли е, че ако те докосна, ще запламтиш?
Не обличай тази глупава бяла риза!
В тази нощ няма да те оставя да заспиш.
Аз не съм ти там някакъв си призрак.
Реална е хладната ми кожа, по която рисуваш сърце,
с пръсти, лепнещи от мед и червено вино.
Кръвта нахлула в бледото ти лице,
оцветява го в розово... Като на кино.
Да потанцуваме. До призори има толкова часове .
Ще ти пусна блус - бавен и чувствен.
С глава върху голото ти рамо, искам времето ни да спре.
Казват, че любовта на изток била изкуство.
Няма да се моля, но защо ли пък не -
ароматни пръчици и фини подправки,
полумрак, воали и екзотични плодове.
Еееее, стига вече със тези преструвки!
Знам, че ме искаш и моментът е отдавна узрял,
като плод, очакващ да го откъснем.
Затвори очи! Целуни ме! И да няма оцелял,
в тази нощна буря, за връщане вече е късно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-01
прочитания: 110
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
