СКРИТИ БЕЛЕЗИ

Излети спомени във памет изначална,

измислени са.. моите вини

покрити с прах от времето венчално,

дали съм аз изгубена... или си ти.

В забрава от кръщение смирени,

във тъмен фон ... рисуван е деня,

а нощите... са миговете бели,

родени от изстрадана мечта.

И вятъра... е пътник без посока

изгубил се... от вяра прималял,

понесъл е човешкото бездушие,

смълчан е в себе си... опиянен, но цял.

И гласовете са заглъхнали камбани,

и мислите са... църкви без олтар,

и закопнелите надежди разпиляни,

са тлеещ огън във огнището без жар.

И красотата е поредното приличие,

което ще изхранва... сетивата,

а болката смълчаното величие,

понесло на гърба си... нищетата.

И в бреговете... на очите си съзирам,

простор небесен... сбъднат идеал,

извикана... от себе си със смисъл,

ще прекроя живота си невинно полудял.

1.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf