Не се сбогува Пощенската улица

Не си отива тихото момиче!
Пред пощата стои и дъх стаило
гори да бъде свещ и бяла църква
в ръцете на момче - за първа среща.
Момче, за да е вярно
има нужда
от църква - във която да се врича.

Не си отиват потните рибари.
Стоят на кея, дълго мрежи хвърлят.
И дъх стаили чакат хладни риби -
гърлата на децата им да стоплят.

Не си отиват мокрите моряци.
стоят на дока, съхнещи под слънцето.
И дъх стаили чакат да отвори
за тях нощта дълбоката си кръчма.

Вдовици на безславни капитани
не си отиват.
Свити в тежка сянка
плетат, стаили дъх и чакат внучета -
черупките им черни да разчупят.

И котките дори не си отиват.
Излегнати на припек в керемидите,
стаили дъх, очакват да ги викне -
за галене стопанинът на къщата.

Не си отива и не вярва никой,
че облаците могат да остават.
И също като костенурки влюбени
забавят крачки всички силуети,
стаили дъх от вестите жадувани
по Пощенската улица в Ахтопол.

Не се сбогува Пощенската улица!
Не се сбогува! Тръгват си илюзиите,
че също като сняг топят се бързо
писмата на стаилите дъха си.
Снегът е само сито предизвестие,
че гладните надежди ще се сбъднат.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf