В НАДПРЕВАРАТА...

Аз съм в непрестанна

надпревара с времето,

яко държа на житейските дни

юздите, здраво натискам стремето.

А времето сякаш е глухо,

бездушно

и по-бясно от мен препуска,

като дете непослушно.

Ведно във времето се потапям

и с него се сливам,

и ту се смея,

ту сълзи проливам,

но все още съм на земята

и все още съм жива,

непрестанно стихове пиша

и се чувствам по детски щастлива.

Времето! Времето е съдника наш,

нашата мяра човешка...

Тъй си мислим само ние и това е

най- голямата ни заблуда,

а дали не и грешка?!...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf