И ето го дъжда

И ето го дъжда, той скита по земята,

бездомен като скитник непожален,

изгубил небеса, намерил свободата,

нечакана,  нетърсена,  фатална.

Той иска да е огън, да пали ветрове,

затуй огньове яростно убива,

разкъсал се във капки, чрез капките зове,

последно този път да се излива.

И моли се дъжда, докато пада шумно-

заветен вик преди да се изгуби,

дълбоко във пръстта, жадуваща смъртта му,

да може за живот да се събуди.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf