Счупен порцелан

Пада чашата...
Счупена тръпка.
Побеляло, жестоко лице.
А сърцето - зарастваща кръпка.
Ах, сърцето... Разбито сърце.
Колко много пробити минути
като грозни мишени валят.
Отминават палачи-вселени,
от които се плаша. Гърми
през небе без очи дива нежност,
вече остра и хладна. Кърви
всяко място, което докосва.
Спри - боли!... Как боли!
Ще боли...
Полудявам.
От себе си бягам,
но се връщам като бумеранг.
Няма начин...
Защо ме изпусна?!
Счупи чашата...
Късно е.
Няма шанс.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-01
прочитания: 81
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46715
   Съобщения: 196061
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70286
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759