По лунната пътека в звездна нощ при тебе идвам, когато от самота не можеш да заспиш. Пристъпвам плахо, до теб присядам и глава на гърдите твои скланям. Усещаш как устните ми ръцете ти горят, чуваш името ти тихо, тихо с жар като мълвя... Искаш да почувстваш как под дланите ти тръпна и да видиш от погледа ти как пламтя, но не можеш. При теб съм, до тебе съм - миражна... Затвори очи и с мисъл прегърни мойта ласка - дар.