И тази утрин
чаршафите са смачкани.
Дъхът ми се пропуква.
Тежък сън.
Под сянка - камък.
Броя гарвани.
Един, два...
Сам си кова бесилото
и червеното във очите.
Пустинята има лицата
на мъртвите и
вярност.
Пустинята честно убива.
Отреклите се.
(кой е стигнал до
Ханаан?)

Това е сън.
Разпаря морето делфинът.
И живее.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: bogpan
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-30
прочитания: 60
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48953
   Съобщения: 211136
   Лексикони: 2305
   Коментари: 73635
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938