*~'^Пепеляшка от града^'~*

Самотна съм...
В сърцето събира се тъга...
Прах е посипал спомена ми,
в прах е потънала цяла съдба.
Бъдещето... то също е в прах.
Утре дори е толкова далече...
Всяка стъпка е пропита със страх,
сълзи се стичат... всяка вечер.
Онзи ден тръгнах си,
без "чао", просто болезнено сама...
Плаках после, тебе търсейки
с толкова истини на уста...
Търсих те в моите нощи, в моите дни,
мечтаех да те видя в полусън,
докато се правехме, че не сме сами...
Сринах се с кристалния звън
на твойта чужда душа.
Всичко онзи ден ми се струва сън,
дори случайната ни среща.
Не бе ли красиво нащо запознанство ?
Всъщност и да питам - ти ще лъжеш както преди.
За лъжата отстъпих прекалено много пространство,
въпреки, че съзирах истината през твойте лъжи...
Не ме поглеждай,
чувствам, че си толкова близо,
а всъщност ни разделят мили...
Твоя поглед в мен събужда любов,
но точно твойта боли, вече нямам сили...
Разбра коя съм и ме отрече,
не повярва в мене...
Ти си толкова далече,
а сърцето стене...
Проклето да е!
От мене ти запази си спомен,
от него, така силно, всеки път ме боли...
Търсиш ме с поглед преклонен...
Обичаш, а не си готов да видиш пак мене, нали!?
Страхуваш се, че пак копнееш за мене,
а аз непрекъснато бягам...
И толкова бързо мина онова време,
и от тогава само бариери слагам...
Мълчим, мълча, мълчиш...
А времето се чудя дали е повлияло ?
Дали твойта обич не загубих...?
Дали сърцето ти напълно е съдрало
твойта любов,
дали е съсипало тебе... в когото се влюбих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf