И пак е лято...
сушата в душата ми горчи.
Отровно-бели слънчеви лъчи
с безплодна светлина обгръщат
овъгленото ми тяло...

И бавно, бавно почва да вали
на едри капки. Плачат небесата,
загубили надменната си страст.
Приижда Ураган. За миг е тъмно
и влажно, и изпълнено с любов...

Спасението закъсня за миг...
и пак е лято.

26.06.2004г.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: yakim
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-30
прочитания: 129
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7753
   Автори: 2107
   Произведения: 49029
   Съобщения: 213886
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73735
   SMS-и: 809
   Снимки: 4957