|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Храм
написано на летище Пловдив
29.06.2008
Днес всичко стана толкова различно,
И там в калта остана, всяко цвете.
А надписът, зовеше безразлично:
‘Надежда всяка тука оставете!'.
Завърнах се. В началото на мрака,
Разплаках се в мъглата Септемврийска,
Говорих със минутите и чаках
Целувайки земята - Кръвопийска!
Проклинайки. Във време на промяна,
Която уж, към по-добро ни тласка,
Затворени от Бог. В устите пяна
Не дава да си кажем даже 'Здрасти!'
В очите - не кръвясали от ярост
Оглеждахме, че всеки сочи с пръст
А вътре във гърдите ни запари
Желание за завист и за мъст.
И аз се върнах, не за да напиша
Че в свойте води, се чувствах сам
А всяко цвете - трябваше да диша,
Но тук уви, въобще не беше Храм!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-30
прочитания: 192
точки: 61 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45338
Съобщения: 239751
Лексикони: 2032
Коментари: 67367
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
|
|
|
|
|
|
