КОГАТО МИНЕШ ПЕТДЕСЕТ...

* * *

Когато се старее на години,

това не е кошмарно или грозно,

щом блясъкът в очите още син е,

блещука и... не е помпозно,

издават те, че там - душата,

наднича чиста - вечно млада,

какво от туй, че рухнал'е снагата,

и от разни болки, леко страда...

Сърцето още следва ритъма,

ритъма на... хиляди любови

и няма нужда да го питаме,

готово ли е да посрещне нови...

Любовта, тя... възраст не подбира,

тя влиза в теб, изпълва те и блика,

премята се, кипи, извира,

различна винаги и... многолика...

Но... видиш ли, минаваш петдесет

и вече я познаваш тъй от близо...

Знаеш... и какво ще донесе,

усетила "плътта" ти се облизва...

Но... щом държа ръката ти все още

и тръпката в душата ми напира,

и щом без тебе не заспивам нощем,

какво тук има да избирам...

Дали пък, ако някога загубим

един от нас... Или пък тръгнеш си от мене?!

Не бих желал да ме събуждаш,

но.... това е вече,

друга тема!...

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf