ОТРАЖЕНИЯ

Завързала... дъха си със забвение,

на твоите ръце крепя деня,

изваяно е всяко вдъхновение,

за истината... ни е нужна светлина.

Във бягащите думи се стопява,

повяхналата... тъмна суета,

от себе си ще те открадна смело,

във отражение... заченат е света.

И белега... е малката пощада

с която се събуждам призори,

забравила за непорочната награда

във отражението... ела и ме вземи.

И от гласа ми, ти не се отдалечавай,

от звуците изплитам... тишина,

която те поглъща и променя,

във отражението... е вечната борба.

И въздуха... издишан е свенливо

и всеки жест... е бил на мисълта вика,

живеехме... погубили щастливо,

на отражението... завинаги мига.

30.06.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf