|
Спомен
Светофарът сменяше светлините си-червено,жълто,зелено,колите пълзяха на талази,всяка искаше да вземе своята светлина,да поеме своя път,да се отърве от своето задръстване.Стоях омаян от червената светлина,гледах втренчено и сякаш се пренасях някъде другаде,някъде далеч,някъде там.Онова някъде бе моят роден дом,бе онази тучно зелена поляна,по която се търкалях с дни,онзи приказен боров аромат,онзи приказен въздух,моите хора,онези които дадоха ми най-голямото богатство-да бъда човек.Помня как дядо говореше за моето утре,за това че ще стана голям човек,за това как ще се оженя,как ще имам деца.Слушах го,не обръщах внимание,сякаш казвах-има време и летях из моите селски чукари.А вечер помня как баба слагаше масата,онази нашичката,с всичко,което имахме в малкото дворче,бе тъй сладко,ядеш и все по сладко ти става,а дядо полагаше ръка,милваше бузите ми и казваше да хапвам повечко.Колко добри хора бяха,дали и аз ще бъда.Сфетофарът светна зелено,шофьора подаде газ,секретарят ми връчи месечния отчет,а аз стоях в онзи сив костюм,окован във вратовръзка и си мислих за моето вчера.За моето израстване,за благодарността че станах човек,а не глава ламтяща за пари и сърце пълно с гняв.Благодаря Ви,че направихте ме човек!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Abrel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 86
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7752
Автори: 2105
Произведения: 49004
Съобщения: 212777
Лексикони: 2309
Коментари: 73710
SMS-и: 809
Снимки: 4954
|
|
|
