|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На Андреан
Посветено на всички създания наричащи себе си-съпруг,баща,които никога няма да бъдат това!!! Отново не те бе срам, отново вдигна ръка,с все сила нейното лице разпиля,парче по парче от нейното дълбоко наранено женско сърце.Мъж голям, но май без сърце,на жена, на майката на своето дете,отново посегна в деня, в ноща...Стои притаена до своето дете,като орлица пази своето синче,а той бесен, неадекватно крещи,какво иска никой не разбира,шамар след шамар, до потичането на нейните сълзи.Изправи се с твърдост на сърце,укрилена от болката, от надеждата,от мисълта за своето дете,този път каза "не",вдигна ръце и победи просташкото му сърце!!! |
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Abrel
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 53
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204712
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
|
|
|
|
|
|
