Последен ден във Тетевен.

На масата - кайсии.

Градчето на поетите

под слънцето се вие.

Под сянката на ореха

сега навява хлад.

Листата му говореха

дорде бе още млад.

Завой - и съм на центъра

с площада млечнобял.

Тук как летят моментите,

едва ли би разбрал.

Насреща ми е "Тавия",

изпълнена с живот.

Едва ли би забравил я -

събира куп народ.

Отвеждат всички пътища

към Долната чешма

с пейзаж, най-свидни кътища

на Стара планина.

Връх Острич, после връх Червен.

Ах, хубава вода!

Отпиваш глътка уморен.

Дотук си струва! Да!

Балканът пее стар рефрен,

а вятърът шепти.

Приятно е дори за мен,

но времето лети.

С шишето си поемам пак

към дядо, баба ми.

Над Тетевен се спуска мрак.

Щурче в нощта шуми.

Притихват китните къщя.

Уханен аромат -

цъфтят домашните цветя.

По пътя - липов цвят.

Хайдушката поляна спи,

а на балкона - Рай.

Град Тетевен, оставаш ти

в сърцето ми докрай!