|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Изповед
Гушни ме, само ме гушни...
(Не искам да говоря, нито пък да слушам...
Омръзнаха ми хорските лъжи
и недомлъвките, и пререканията...
Крепи ме мисълта, че си до мен,
че всяка вечер чакаш ме жадуващ,
че диханието мое всеки ден
отпиваш все тъй силно развълнуван.
Не те интересува нищо друго
освен самата, истинската аз,
не виждаш приказната рокля,
а само моята оголена душа.
Когато ме целунеш, аз утихвам
като угасен пожар в букова гора,
забравям всичко и откликвам
с безмълвното "Обичам те!" на нежността.
Безценно е усещането нощем
да се събудя и ти да си до мен,
отпуснат в съня, немощен,
но пазещ ме от мойте страхове.
Сега заспивай - няма да те будя,
и ти си имал дълъг ден,
изповядай ми своите неволи)
прегърни ме, само ме гушни...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: just_my_self
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 115
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208372
Лексикони: 2302
Коментари: 73693
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
