Събудиш ли ме - стих ми прошепни.
Очите ми измий с вода пречиста.
С небесна нереалност ме плени.
По-сладка от съня. И по-лъчиста.

Вържи на раменете ни крила -
пера от ангел, през нощта будувал.
Да полетим над бялата мъгла,
където още аз не съм сънувал.

Високо. В оня смисъл без сълзи.
Без страх и плът. Без болка и прегради.
Където само вечните звезди
прошепват на душите, че са млади.

Високо. Сред вълшебни светове.
Дори и порив там да не достига.
В съня отдавна Някой ме зове
и като птица в Себе Си ме вдига.

Събудиш ли ме - с лъч ме погали.
И нека в нас реалното изтлее.
Вълшебство в мен лети като че ли...
Попитай през сърцето ми, къде е...

(От "Сбъднати предчувствия")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 246
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7753
   Автори: 2107
   Произведения: 49025
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73733
   SMS-и: 809
   Снимки: 4957