|
Феята
Разхождам си се в едно тихо, малко село, в което нищо не се случва. Все едни и същи хора се движат по улиците, все едни и същи неща си разправят, а аз дори не ги слушам. Но има едно прекрасно езеро към края на селото. До него- красива поляна и голяма гора, от която идва много приятна хладина. Когато искам да остана насаме със себе си, да помисля, да си отпочина, отивам там. Усещането, когато съм там, е просто неописуемо. Сякаш душата ми напуска
тялото и полита из дебрите на гората, забравяйки проблеми и грижи...
Чувала съм, че нощем над това езеро се явява някаква красива горска фея. Но само неколцина са я виждали. Не се показвала на всеки. Но най-вероятно това са си само брътвежи на скучаещите. Аз не вярвам в подобни същества. Но все пак това си е моето любимо място и няма да престана да ходя там, а и не го правя заради някого или нещо. Просто там се чувствам добре.
Поредният горещ и скучен следобед е. Едва-едва се усеща вятърът, който само подсилва усещането от жегата. По кожата ми са избили леки капчици пот, но това не ме кара да се пробера вкъщи. Ще ида пак до моето местенце.
Ходя си бавно, няма за къде да бързам. Безлюдно е по улиците, дори кучета няма. Но какво от това, не ми пречи. Явно унесена в някакви размисли, стигнах до езерото, без да усетя, нямам никакъв спомен кога съм стигнала. Дори се мръкна. Нощта започна бавно да се спуска над селото. Този път ще остана до по-късно. Не искам да се прибирам. Седнах на поляната. Вече е по-хладно и въздухът, не тежи така, както преди. Щурците се разсвириха, чува се дори една жаба да се обажда от нейде. Толкова ми е хубаво тук...
По едно време нещо привлече вниманието ми. Виждам образ на момиче, да се разхожда над водата. Но как е възможно това? Тя не потъва в нея, а си се разхожда спокойно отгоре й, дори се получават малки кръгчета по повърхността от стъпките й. Виждам и малки криле на гърба й...Какво, по дяволите, е това? Нима това е феята,
за която съм чувала. Разтърках набързо очите си, но тя все още е там. Дори започна да танцува. Само колко нежно и крехко е тялото и как извива ръцете си. Не мога да откъсна очи от нея, дори не премигвам. Завладява ме изцяло.
Как може да танцува така-не се чува никаква музика, но, гледайки я, усещам или по-скоро чувам какво би звучало. Де да можех и аз да танцувам като нея...
Почти из цялото езеро се образуваха кръгове от стъпките й. Дори щурците престанаха да свирят, вероятно и те й се наслаждават като мен. Косите й се веят от лекия полъх на вятъра, черни са като маслини. Не мога да видя очите й, но вероятно и те са красиви като нея. Лицето й е застинало в лека, закачлива усмивка. Господи, никога не съм виждала по-красиво създание- така изящно, така фино, така опияняващо...Сякаш е нарисувана от най-добрия художник или изваяна от най-добрия скулптор...
Приближих се леко, иска ми се да я видя по-отблизо. Не вярвах досега, че има феи, а и още ми е трудно да повярвам. Дори ми се да затанцувам с нея.
Стигнах до езерото, но цамбурнах вътре, а феята изчезна...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: galeto
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 69
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208372
Лексикони: 2302
Коментари: 73693
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
