ПОЗНАХ ТЕ...

НА МАРИНА ПЕЕВА ( Apaika)

Очите им
са болни
от невиждане.
През тях
ме гледат
изгорелите
стърнища.
Видя ли,
днес
са мъртви
живите,
които
със проказа
се наливат.
А нивите
са кървави
утроби,
които
ще изпият
всяко семе.
Във тях
обесват
слънцето
за обич.
И диша
само писък
за
отнемане.
Не чу ли,
не видя ли,
че е празно -
по-празно
от ръцете
и на просяк.
Под
стъпките
им
зее
блато
с отблясъка
на езерна
хипноза.
Остана ли,
запази ли
очите си,
държа ли ги
затворени
пред
портите.
Усети ли
че в ляво
са скалите им.
Че каменни
живеят
хората.

И чу ли ме,
прости ли ти
словата им.
Разбра ли
че пръстта
прерових
за човеците.
И зееше ли
изгрев
през ръката ми
когато те
познах
по стона
на сърцето ти.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-29
прочитания: 184
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759