Ти бе моята съдба

Ето виж,

виж как плаче

моето сърце,

а на вън дъждът

вали ли вали

с моите сълзи.

Дълго се скитах

в мрак и самота,

дълго те търсих

теб и любовта.

Преобърнах цялата земя,

намерих те, заклех ти се

обичах те,

ти бе моята съдба

дарявах те с нежна топлина.

И стигнахме края на света,

загубих те, останах сама,

проклех любовта

не вярвах, че има раздяла

не вярвам, не вярваш и ти.

Боли, когато обичаш

раздялата също боли,

сърцето ти не спира да кърви

очите ти пълни със сълзи.

Дори и утре да те няма

аз ще мога пак да те създам

защото нещо трябва да остане

дори това да бъде пепелта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf