А то морето си е още там ...

Морето ми остана зад гърба
със чайките и мургави русалки.
Оставих нещо мое на брега,
а отпуската свърши... Колко жалко.

И слънцето в града е уморено,
по рамо на скучаещ хоризонт
се спуска апатично. Отразено
във чашата със бира - жълт лимон,

от който киселее ми в душата
и искам да се случи нещо по-така.
Да срещна дама - нежна, непозната,
която носи сладко име - Любовта.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vla4icifko
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-28
прочитания: 76
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46658
   Съобщения: 193430
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70129
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755