Просто...

Отново боса вървя по ръба на скалата,
дали равновесие ще загубя?
Дори за миг да се поколебаят краката,
няма живота си да погубя.

Така ми харесва тук да се разхождам,
да почувствам аз риска.
Може би от рисков род аз произхождам,
да правя що ми се иска.

Чувствам малки тръпчици да ме лазят,
показват, че съм жива.
Не искам с гардове сега да ме пазят,
така съм по-щастлива...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: galeto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-28
прочитания: 64
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759