Приказка за Славата

Какво от туй, че смятат те "звезда",
че всички тоалети са ти нови?...
Роднините ти тънат в нищета,
баща ти из казаните се рови...

В дома ти, се разхожда расов пес
и папагал ти казва "Добро утро!".
Ти имаш само зооинтерес,
живееш ден за ден, а не за утре.

Бижута по ръцете ти блестят.
По улиците ходиш богоравна.
Близките ти, нямат да ядат...
Не знаеш даже думичката "гладна".

Сърцето ти - студена буца лед.
Средата ти - перде е за очите.
Не е ли по-добре да си човек,
вместо за своите да бъдеш вечен зрител?

Звездите светят до един момент.
Взривяват се и всичко се забравя.
А добрината като монумент
след поколения в легендите остава...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-28
прочитания: 56
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46748
   Съобщения: 197698
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70364
   SMS-и: 803
   Снимки: 4760