И да умирам пак ще стана

И да умирам пак ще остана,
дори на парчета да е моята душа.
Събирам я в пазвата. Отново цяла.
Поглед с усмивка. Кратка сълза.

Дори от това да боли,
пак ще ме имаш - задъхана в бяло.
Дъжд и огън в едно събери,
воден пожар, като едно цяло.

Украси ме с нежност. В пастелно.
После овъглиме да горя.
Да паля в тебе. До червено.
Да болиш, а аз греша.

И да умирам пак ще остана,
болката е моята храна
храни ме, жажда утолява,
болка най-сладка на света.

Ти си картината в мене,
ти си орисията сега,
ти си чакащата пролет,
след зима в скована земя.

В тебе ме гледат звездите,
твой е дъхът ми стаен,
щом се докоснат душите,
летим в свят окрилен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf