От дъното на Ада

Усещаш ли как късат се оковите

и как напират в мен вулканите,

как в тъмното горя с прокобите

лице в лице се срещам с ураганите!

И как светът притихнал онемя,

усещайки онази дързост моя -

да се изправя цяла, да крещя,

на хищник да приличам по неволя.

Разкъсвам собствената си съдба.

Страдание – на прах превръщам.

Тя, чашата с търпение преля…

От дъното на Ада се завръщам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf