Разрязано морето е в очите ти,
кървяща болка на разбито слънце в залез.
Знам, мило, няма залези в гърдите ти,
ни ангели, които да опазят
червените води за сито плакнене
на мисли и от болката по-тежки
и няма място даже за запалване
на истините - в мен гасени свещи,
а не остана нищо за показване
и смисълът на думите забравих.
Най-тъжно е когато заприказваме
за приливи доплаващо отплавали.
Сълзят ранени корени невиждано
и мои капки - чувства ти оставям.
Упойката е дрогата до виждане
съзреш ли - непоказаност ти давам.
Но ти мълчиш и вече съм остатъчна.
Във онзи храм, дали опипах всичко?
а тъмното на твоите понятия
поисках грешно, искренно и лично
и аз мълча, но казвай ми - усещаш ли
как в този ден отпивам твоя болка?!
и обич ти приливам не през вените
през Бога в мен - Любов - той знае колко!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
И аз не знам какво?!?
Нещо много дълбоко и много мое
........
и не е стих
...........вой е - той знае какъв!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: benelina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-27
прочитания: 157
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7748
   Автори: 2105
   Произведения: 48953
   Съобщения: 211136
   Лексикони: 2305
   Коментари: 73635
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938